Видове олио
- Слънчогледово олио
- Царевично олио
- Соево олио
- Сусамово олио
- Зехтин
Царевичното олио има превъзходен и лек вкус, почти никакъв остатъчен мирис и е идеалната диетична растителна мазнина. Изследванията на Американската асоциация на диетолозите показват, че няма друго растително олио, което да допринася в такава степен за намаляване на лошия холестерин в кръвта. Царевичното олио е подходящо за всякакви способи за приготвяне на храна – пържене, печене, варене, включително и продължителни високотемпературни обработки. Една идеална мазнина за подправка на всякакви студени и топли салати и мезета, без да натрапва специфичен вкус или мирис.
Растително олио, получено чрез пресоване на сусамени семена. Растението сусам е подобно на рапицата и се култивира най - вече в Източна Индия. Студено пресованото сусамово олио е светложълто, без мирис и с мек вкус. Горещо пресованото има по - тъмен цвят и по - остър вкус и мирис. Особено популярно е в китайската и корейската кухни. Сусамовото олио не се ползва като основна мазнина за готвене, а се добавя накрая, малко преди ястието да е готово, за обогатяване на аромата.
Зехтинът се получава от плодовата месеста част и/или от костилките на маслините, съответно съдържащи около 60% и около 12% мазнини. Зехтинът е едно от най-висококачествените растителни масла в човешкото хранене. Както и при виното, няма два еднакви зехтина. Всеки е уникален продукт от почва, климат, маслина и години, както и начин на производство. Маслата могат да бъдат пикантни или меки и могат да варират от чисти през бледо зелени до тъмно зелени. Когато са правилно обработени, зехтините могат да поддържат вкуса, цвета и витамините на маслиновото дърво, от което са дошли.
Видове оцет
Оцетът се при окисляването на вино, или ябълки при което се получава оцетна киселина. Съдържанието и е обикновено между 4 и 9%, но при някои достига до 18%
- Бял
- Малцов
- Винен
- Ябълков оцет
- Балсамико
- Оризов оцет
- Кокосов оцет
Всъщност не е бял, а прозрачен и обикновено се произвежда чрез окисляване на дестилиран алкохол, или чрез просто разтваряне на оцетна киселина във вода. Прави се обикновено от зърнени култури и вода.
Светлокафяв на цвят. Прави се от ечемичен малц, от който се произвежда бира, която после се окислява до оцет, който се оставя да отлежава.
Прави се от червено, или бяло вино, което се окислява. Както и при вината, многообразието на видове и качество е огромно. Добрите винени оцети отлежават по няколко години във дъбови бъчви.
Прави се от ябълково вино (сайдер), което се окислява. Понякога се продава нефилтриран. Счита се за много полезен.
Прави се от гроздов сок, който се окислява. Отлежава между 3 и 12 години в бъчви от различни видоме дърво. Обикновено е тъмно кафяв, с много силно изразен аромат. Произлиза от Модена, Италия.
Прави се от оризово вино, което се окислява. Разпространен е главно в Китая, Япония и Корея. Китайският оризов оцет е три вида - безцветен, черен и червен. При производството на японския оризов оцет се добавя саке. Като цяло оризовите оцети имат по слаб вкус, аромат и алкохолно съдържание от винения и ябълковия.
Прави се от "мъзгата" на кокосовата палма, която се окислява. Представлява мътнобяла течност със силно кисер вкус. Произхожда от Филипините и е популярен в Югоизточна Азия.

Публикувай нов коментар